WKO и VVO: През кризата заедно
Застрахователните компании и работилниците се стремят да балансират интересите. Интервю с Манфред Кубик (WKO) и Александър Байер (VVO).

WKO и VVO: През кризата заедно
АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ: Г-н Кубик, вие сте заместник-майстор на федералната гилдия във Федералната гилдия за автомобилни технологии. Какво в момента тревожи най-много каросерийните и бояджийските работилници, които представлявате?
МАНФРЕД КУБИК: Сега, след като пробивът на Corona най-накрая е изгладен, сега се борим с увеличаването на разходите за енергия, затрудненията в доставката на резервни части, по-високите цени на бояджийските материали и явния недостиг на квалифицирани работници. Някои компании всъщност трябва да отхвърлят поръчки, защото нямат кой да ги обработи. В същото време компаниите, които не са марки, трябва да инвестират сериозно в нови инструменти, за да бъдат в крак с бързия напредък в автомобилните технологии.
АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ: Г-н Байер, Вие ръководите техническия офис на Асоциацията на австрийските застрахователни компании VVO. Смятате ли, че е оправдано бояджийските и каросерийните работилници да увеличават почасовите си ставки предвид обстоятелствата, описани от г-н Кубик?
АЛЕКСАНДЪР БАЙЕР: Ние, разбира се, разбираме настоящата ситуация на компаниите за ремонт поради глобалните икономически проблеми и нарастващите разходи за енергия. Ние обаче наблюдаваме много внимателно увеличенията на почасовите ставки и водим тежки преговори с търговските представители. Целта винаги е компромис в интерес на клиента. Следваме особено удобен за клиента подход в Австрия от 70-те години на миналия век, като даваме на клиента свободата да избира сервиз и да таксува ремонтните дейности директно в сервиза.
КУБИК: Позициите са ясни: сервизът винаги иска да извлече максимума от него, клиентът и застрахователната компания искат да плащат възможно най-малко. Австрийският начин означава да говорим помежду си и да намерим решение. Фактът, че много рядко имаме висящи искове в съда, показва, че това обикновено е успешно.
БАЙЕР: Ще говоря отново за понякога прекомерно нарастващите почасови ставки. Поради нарастващите разходи за живот австрийците, разбира се, пестят и от мобилността. Няма да помогнем на никого, ако трябва да увеличим премиите до такава степен, че никой вече не може да си позволи каско, ние вече не можем да покрием риска и клиентът трябва сам да поеме този риск. Следователно като собственик на сервиз винаги трябва да си задавам следните въпроси: Изчислената почасова ставка също ли е разумна за частен клиент и знам ли моята почасова ставка на разходите, за да изчисля почасовата си ставка за продажби? И какво се случва, надявам се, след като кризата е преодоляна: Ще намаля ли пак часовите ставки?
КУБИК: От друга страна, не може да се очаква, че застрахователните премии ще бъдат по-ниски, ако процентите на фактуриране паднат. Тези сервизи, които са специализирани в автомобилни паркове, усещат спада в бизнеса поради домашните офиси и видеоконференциите повече от тези, които имат предимно частни клиенти. За съжаление не можем да повлияем на растящите цени на резервни части и бояджийски материали, така че ние сме само носителите на лошите новини. При тези предизвикателни условия търговските умения на собственика на работилницата трябва да се докажат.
BAYER: С оглед на нарастващите цени на резервните части, сервизите биха могли например да увеличат своите предложения към ремонти вместо към замяна. С оглед на климата и кризата със суровините също би било добра идея да се насърчи ремонтната икономика. В крайна сметка трябва да се говори за задоволяване на клиента. Би било фатално както за бизнеса, така и за застрахователната индустрия, ако общият процент на загуби се увеличи поради прекомерни почасови ставки. Трябва да помислите и какво означава да нямате никакви ремонти от каско във вашата компания. Какво означава това за натоварването на капацитета на компанията и нейните служители и може ли все пак да се осигурят работни места?
КУБИК: Определено съм съгласен с увеличаването на ремонтния бизнес, особено предвид факта, че някои резервни части просто не са налични. Пример за броня: На пазара има системи за ремонт от 25 години. За моя изненада обаче това рядко се налага от застрахователните компании.
BAYER: В моето минало успях да управлявам няколко работилници с различни размери и следователно познавах много добре както позицията на търговския бизнес, така и тази на застрахователната компания. Винаги съм бил щастлив, когато застрахователна компания стои зад дадена работа, знаейки, че имам надежден платец зад правилния ремонт. Според мен най-важното е да се поддържа конструктивен диалог, така че цялостната структура на добре функциониращо уреждане на искове в Австрия да не бъде застрашена. Общият интерес на индустрията и застрахователите трябва да означава, че застраховката трябва да остане достъпна.