Алхимикът на смазката

Алхимикът на смазката

Малката стоманена топка на измервателния уред „Трибометър” се плъзга върху стоманен диск 30 пъти в секунда, в продължение на два часа при 100 градуса по Целзий и налягане от точно 50 нютона. Между тях е тънкият филм от проба масло, който има за цел да демонстрира неговите смазочни свойства. Дълбочината на драскотините и вдлъбнатините върху стоманения диск показва колко добре смазката е свършила работата си. „Ние използваме общо 30 трибометъра в нашите лаборатории“, обяснява Никол Дьор, научен директор на AC2T Research GmbH, която има около 140 служители, посветени на тестването и разработването на промишлени смазочни материали. Институтът, разположен във Винер Нойщат, е не само австрийски център за компетентност по трибология (изследване на износването, триенето и смазването на повърхности), но също така се счита за един от най-важните в своята област в световен мащаб. „Модерното двигателно масло се състои предимно от минерално масло, полусинтетично или синтетично масло, както и част от добавките, която може да бъде до 25 процента“, казва Dörr. По-долу е даден преглед на задачите, които тези добавки са предназначени да изпълняват:

• Verschleißschutz
• Reibungskontrolle
• Reinigung
• Alterungsverzögerung
• Säureregulierung
• Viskositätsstabilisierung
• Korrosionsschutz

Пример за огромните усилия, които се влагат в балансирането на необходимите смазочни свойства, е неутрализирането на киселините в маслото, които възникват поради интензивната употреба и високите температури в двигателя с вътрешно горене. „Използваме фино смлян варовик на прах като балансиращ основен резерв, който обаче не може да се разтвори в маслото“, обяснява Дьор. Поради това частиците калциев карбонат са покрити със специални детергентни добавки, така че да могат да се разпространят в маслото и да неутрализират киселините. Други, също толкова фино настроени добавки поемат задачата да променят вискозитета. Без това маслото ще стане твърде гъсто при ниски температури и твърде рядко при високи температури.

Друг фокус на изследванията в AC2T е изследването на стареенето на маслото и свързаните с него ефекти върху смазващата способност. В лабораторията процесът на стареене се симулира много по-бързо, отколкото при реална употреба, чрез излагане на маслото на високи температури и допълнителен кислород. „Проведохме и тестове с двигателно масло от превозни средства в ежедневна употреба и получихме много интересни открития“, обяснява Никол Дьор. Освен всичко друго, се оказа, че добавката, отговорна за защитата от износване в стандартно масло 5W30, вече не се открива след само 6000 километра, дори и с най-добрите измервателни уреди. На въпрос дали интервалите за смяна на маслото, препоръчани от производителите на автомобили, не са твърде щедри, химикът отговаря дипломатично: „От чисто техническа гледна точка със сигурност ще се препоръча по-честа смяна на маслото, но в крайна сметка трябва да вземете предвид и икономическия компонент.“